Мразя

Всъщност мразя да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.

Мразя да ме унижават и да ме притискат до стената, да се усещам отвътре като нищо.

Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкан.

Мразя и да съм силен, и да го демонстрирам. И точно тогава дори да не заплача.

Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието – в червата си. Нищо, че мога да

стрелям.

Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.

Мразя и безхаберието на близки и приятели – да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворен.

Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им. И моите – когато аз играя по нечия свирка.

И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.

Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила.

Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.

Мразя сухото “благодаря”, когато съм раздал абсолютно всичко.

Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава.

Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.

Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.

Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.

Мразя дискотеките, обезличаването, техното.

Мразя блудкавите, сладникави коктейли – не само като питие.

И заемите – да съм длъжен. Не само за материалното.

Мразя да се натрапвам. Да прося внимание.

Мразя да се моля.

Мразя стриптийза – на стъкления подиум. И груповия секс. Ревнив съм, но не това е причината – ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).

Мразя съвършения ред – всяко нещо да си знае мястото.

Мразя морковите и копъра. И здравословната храна насила. От полезност.

Мразя да ми казват “нямаш избор, трябва”. Ужасно е.

Мразя думите “винаги” и “никога”, когато ме обричат на безпътица.

Мразя да не си изпълняват обещанията.

Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават, сякаш съм въздух, празно пространство.

Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.

Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сам.

Май много “мразя” се събраха?… Не знам. Има още. Мразя ги всичките…

Не знам и как се наричат, и дали “мразя” е точната дума,

и нищо, че обикновено знаеш –

споделям ти, защото някога се интересуваше…

 

Път

Вече знам, че ще минеш
точно през моя живот.
И всички събития в него
ще станат случайни
паянтови къщи.

Ще спреш за малко на моста.
На новия мост,
който от двайсет живота
е винаги същият.
Не е ясно любов ли ми носиш, или
само минаваш оттук
като зимата…

Сега се чудя дали ще прекосиш
и площада с моето име.
Едно куче излая и огласи
вече твоето идване във квартала.
И знам, че ще минеш точно
през моите очи,
през моя глас и през моето тяло.

Казват, всички пътища водели в Рим.
Всички Истински пътища стигали храма.
Знам, че сега ще минеш точно
през моя живот.
Друг път няма.

 

Новина

In 2009 the government will start killing All the mentally ill people!

I started crying when I thought of you.
Run little friend, run!

MENTAL HOSPITAL PHONE MENU

Hello and thank you for calling The State Mental Hospital.

Please select from the following options menu:

If you are obsessive-compulsive, press 1 repeatedly.

If you are co-dependent, please ask someone to press 2 for you..

If you have multiple personalities, press 3, 4, 5 and 6.

If you are paranoid, we know who you are and what you want,
Stay on the line so we can trace your call.

If you are delusional, press 7 and
Your call will be forwarded to the Mother Ship.

If you are schizophrenic, listen carefully
And a little voice will tell You which number to press..

If you are manic-depressive, hang up.
It doesn’t matter which number you press,
Nothing will make you happy anyway.

If you are dyslexic, press 9-6-9-6.

If you are bipolar, please leave a message after the beep
Or before the beep or after the beep.
But Please wait for the beep.

If you have short-term memory loss, press 9.
If you have short-term memory loss, press 9.
If you have short-term memory loss, press 9.

If you have low self-esteem, please hang up.
Our operators are too busy to talk with you.

If you are menopausal, put the gun down,
Hang up, turn on the fan, lie down and cry.
You won’t be crazy forever.
If you are blonde, don’t press any buttons.
You’ll just mess it up.

This coming week is
National Mental Health Care week.
You can do your part by remembering
To contact at least
One unstable person to show you care.

(Well, my job is done. Your turn!)

 

Картини

Уморени погледи,

изтъркани мисли,

избелели искри

на отдавна бил огън…

Увяхнало цвете,

уморени очи,

молещи ръце

на отдавна живяло дете…

Незапомнени стъпки,

неповторена храброст,

неизказана истина

и неизживяна любов…

…Светът около мен говори на език,
който не разбирам.

 

Хаотично

Не зная защо краката ми продължават да ходят, когато искам да спра тук, точно на тази улица.

Искам да умра тук, точно в този момент.

Не искам да ходя,

не мога,

не искам да живея,

нямам сили,

нямам усмивки.

Само за теб, само заради теб съм жив, само заради очите ти.

Не мога да ти го кажа, но всичките думи са в душата ми…

Не зная защо краката ми продължават да ходят, след като искам да умра.

След като искам да умра тук

в твоите прегръдки,

в твоите сълзи,

в твоята усмивка,

да умра тук и да живея вечно…

Pero nadie nadie pudo amarte como yo…

amarte como yo…

 

На лов за усмивки

Чувстваш се отегчен? Писнало ти е от закотвящото ежедневие? Уморен си от грижи и проблеми? Вече дори не са ти останали нерви за късане? Дотегнало ти е от всичко? Копнееш за миг спокойствие? Жадуваш за глътка въздух? За една усмивка? Но всъщност не би отказал и доза смях? Не можеш да откриеш изхода? Знай, че винаги има такъв. И това е… Той!

Той ще сложи край на кошмара ти. Той е твоето спасение. Ще ти даде това, което заслужаваш. Това, от което имаш нужда. Дръж се здраво, защото той ще те разтърси. Всичко ще ти се стори само кратък миг, но от онези, за които не би съжалявал. Затегни колана. Ако искаш си купи пуканки и кола дори.

Чудиш се кой е той???

Той е…

дебеУ (но не е супер Любо)

Той е…

владетел на бойните изкуства (но не е Брус Лий, нито Джет Ли)

Той е…

невероятно чаровен, забавен и неустоим (и не, не е Сид от Ледена епоха, но признавам по тези си качества прилича на мен).

Той е…

По.

Безспорният кино хит това лято!

Арххх, нямам търпение… :о)

 

Изпразване

Маркираш. После триеш. Толкова е просто. И става празно. Блога имам предвид. Само че в теб нищо не се е променило. Болезнено се нуждаеш от бутонче “delete”. Да изтриеш демоните в главата си. Целия хаос. Себе си дори. Да, ама не.

Окей, не искам да изтривам себе си, но ако може поне част от сетивата си, а? Очите ми да не виждат, т.е. да виждат, но избирателно ако може. Да изчезнат усещанията. И ако може чувствителността ми да не си играе с мен сякаш съм парцалена кукла – еднодневка.

Слушам някакво безумно парче на Vibrasphere – Mountain Lake. Ambient. Обичам този стил. Потапящ, завладяващ. Вили ме уговаря да ходим тук. Уморено ми е. За хиляди години напред. Толкова е примамващо да затворя очи и да се потопя в болката. Хора, театри, гримаси… драйфа ми се. Не мога да се справя със собствения си микросвят, камо ли да разранявам отново и отново сърцето и душата си заради вашия. Късал съм парчета от себе си, кървял съм, умирал… все заради някой друг; заради някой, който дори не познавам; заради някой преживяващ трагедия. Ще си избода очите, ще изрежа чувствителността си и ще бъда нов. Или поне друг. Чуждата трагедия и болка ще си останат чужди. Няма да се трогна. Няма да ме докосне отвътре дори. Пълно изпразване [не буквално разбира се].

Слънчогледи.

Обичаш ги.

Аз пък обичам теб.

Моето слънце.

Моето безумие.

Довечера ще ти доразкажа приказката.

Казвам довиждане на всички. Вземам си бански, джапанки, хавлийка, поясче и отивам в планината. Ще се потапявам в ледени води. Цел: да се вледени всяка моя клетка. Като се презаредя сигурно ще се върна.

За сега толкова.

Беше ми приятно.

А.