Всъщност мразя да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.
Мразя да ме унижават и да ме притискат до стената, да се усещам отвътре като нищо.
Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкан.
Мразя и да съм силен, и да го демонстрирам. И точно тогава дори да не заплача.
Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието – в червата си. Нищо, че мога да
стрелям.
Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.
Мразя и безхаберието на близки и приятели – да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворен.
Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им. И моите – когато аз играя по нечия свирка.
И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.
Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила.
Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.
Мразя сухото “благодаря”, когато съм раздал абсолютно всичко.
Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава.
Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.
Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.
Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.
Мразя дискотеките, обезличаването, техното.
Мразя блудкавите, сладникави коктейли – не само като питие.
И заемите – да съм длъжен. Не само за материалното.
Мразя да се натрапвам. Да прося внимание.
Мразя да се моля.
Мразя стриптийза – на стъкления подиум. И груповия секс. Ревнив съм, но не това е причината – ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).
Мразя съвършения ред – всяко нещо да си знае мястото.
Мразя морковите и копъра. И здравословната храна насила. От полезност.
Мразя да ми казват “нямаш избор, трябва”. Ужасно е.
Мразя думите “винаги” и “никога”, когато ме обричат на безпътица.
Мразя да не си изпълняват обещанията.
Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават, сякаш съм въздух, празно пространство.
Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.
Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сам.
Май много “мразя” се събраха?… Не знам. Има още. Мразя ги всичките…
Не знам и как се наричат, и дали “мразя” е точната дума,
и нищо, че обикновено знаеш -
споделям ти, защото някога се интересуваше…
