I’m selfish,
impatient,
and a little insecure.
I make mistakes;
I am out of control,
and at times hard to handle.
But if you can’t handle me at my worst,
then you sure as hell don’t deserve me at my best.
I’m selfish,
impatient,
and a little insecure.
I make mistakes;
I am out of control,
and at times hard to handle.
But if you can’t handle me at my worst,
then you sure as hell don’t deserve me at my best.
март 22, 2008 at 8:57 pm
Здравей. Хубав блог имаш. Не информативен,а емоционален. Моят е…ами, подобен, но бе картинките и стиховете, просто думи разкриващи мъката. Песничката към блога ти е прекрасна, но не мога да я намеря, ако ти е удобно, пиши ми едно линкче, или ми я прати на пощата =)
Мерси.
март 24, 2008 at 7:25 am
Wicked woman’s rest, а? :о)Предполагам, че намери песничката, ако не – ето:
http://www.youtube.com/watch?v=5W1zNEfnO5U
Ти, музиката, той, разпилените ти мисли.. (позволих си да погледна в твоя блог).
март 25, 2008 at 7:48 am
Всъщност не съм я намерила, слушах я в ютуб. Моля те, прати ми я на пощата, ще съм ти благодарна =)
март 26, 2008 at 7:06 am
Absinth, аз също не мога да я намеря, за да си я сваля, така че си я слушам през тюб-ето само. Та, в същия ред на мисли, ако ти ме изпревариш и успееш да си я свалиш от някъде, моля пиши ми. :о)
март 29, 2008 at 1:08 pm
Здравей,
радвам се, че ще мога да ти помогна! Казах на един познат за песничката и му дадох видеото, и той изряза звука. Ето ти линк:
http://78.130.250.195:8080/MP3/Wicked_Man_s_Rest_-_Passenger.mp3
=)))
април 4, 2008 at 7:08 am
Здрасти Absinth,
Сдобих се с mp3 варианта на песничката. :о) Все още ли я искаш?
P.S Чо, ако четеш това, сърдечни благодарности за песничката. {}
април 4, 2008 at 8:17 pm
Знаеш ли, текстовете ти са изумителни. Или поне за мен – близки са ми, много, дори в своята двуполовост.
Само много ми се иска да има цитиране на автор на визиите, например момичето, което разтваря гърдите си – на кого е това?
Извинявам се, че моят блог още е доникъде. И ми се иска да видя твой профил – убягва ми – има ли го някъде?
април 9, 2008 at 9:19 am
Здравей Роси,
Благодаря ти за хубавите думи относно разхвърлените ми мисли!
За съжаление не мога да поставя автор на картините и снимките, които качвам в блога, тъй като всяка една от тях срещам неколкократно из нет пространството и не мога да определя кой точно е авторът и.
Относно профила ми – бях замислил в тази страничка peek-a-boo да поместя някакъв свой профил, но все още не съм се категоризирал в някакви рамки, а не ми се иска съдържанието тук да е от типа „name/age/sex/location“.
За сега остава under construction, ще го променя някой ден (надявам се), когато ми остане повечко свободно…
април 10, 2008 at 12:13 pm
АМА ЧЕ ТЪЖНО.. блогът се разпада… познато усещане, и при мен се разпадат неща..
поздрав с този мой стох от ноя ден:
Думите ни се любят най-безсрамно
и демонстративно – истински
точно когато се караме;
Крясъкът поема в нежните си ушни миди
скърцането със зъби;
Стоновете се отпущат
в дланите на несвързани междуметия;
И изтичат между пръстите на въздишките;
Съсканията отекват във възклицания,
подхвърляни от върховете на интонации;
Буреносните гръмогласия
се вричат във вярност на мъркащо „ррр”…
А телата ни, натежали до експлозия,
се разпадат на късове
и се наместват обратно сами
в изумителна, кратка, нова картина.