Нощ, синя нощ, безсънна нощ, пълна с неон, поредната… Шумът на вентилатора, синята изкуствена светлина от монитора, миризма на прах, тихо е. Потъвам, падам в някоя бездна, потапям се… спирам за миг, паля цигара, огънчето осветява лицето ми, загасва, издишам шумно… левитирам.
Мисля си, колко трудно ми е да напиша и ред дори. По дяволите, това означава да спра от една година насам, всичко да мине на бавен кадър пред очите ми, да забравя че има утре, а само и единствено „сега“. Плаче ми се, като дете ми се плаче, ей тъй, да се разрева на тротоара, да ми се разцапа лицето покрито с прах… да дойде майка ми, да ме прегърне, да избърше сълзите ми… Майко, обичам те! Студено ми е тук в този град, някак чуждо… и пораснах майко, колко бързо… И изпълнявам туй на което си ме учила, стремя се да бъдеш горда с мен. Адски трудно е, а се отнасят с мен като с говедо, но си ме учила да не употребявам сила, а толкова много искам. Страх ме е майко, повярвай ми, адски много ме е страх.
Какво е животът ми ли? Мечти… Думи… Болка… Празнота… Marlboro light… Кафе – дълго и горчиво… Сънища пропити с небивалици и кошмари. И не, не ми е писнало, и още мога, всъщност аз мога всичко. Но душата ми гние, сякаш в мозъка ми има чипове и невронни клетки. Него усещаш, то е толкова неосезаемо, само дето спираш да усещаш вятъра и мириса на есен и влага. Гадост, слуз и фекалии сякаш са полепнали по мен. Задушавам се… И всички тези чужди съдби и характери, които така крещящо се опитват да нахлуят в мен, да окупират всеки сантиметър от душата ми. Не съм спал от 46 часа, някой ми говори, не го чувам, карам по инерция. Не, не чувствам, нямам време за това. Боли, боли само когато се събуждаш, невъобразима, пронизваща, чисто примитивна физическа болка. До първото кафе, после отшумява.
А да, мечтая, мечтаех като дете… за къщичка на село с басейн и цветя. Мечтаех за селско лято с мирис на сено и нощи пълни с чуруликането на щурците. За някой до мен…
5 сутринта е, време когато вампирите и самодивите си лягат, а смъртните се събуждат. Аз трябва да изпратя едните и да кажа „Добро утро“ на другите.
Хайде, моя опърпана и изтерзана душа, изтупай се, стегни се, нов ден започва…
